|
Интеграция, а не преференции!
С отварянето ни към Европейските страни все повече се заговори за интеграцията на хората с увреждания в обществото. Сред много хора, а за съжаление и в много институции, интеграцията се разбира като финансово подпомагане - преференции при ползването на телефон, транспорт, внос на автомобили и тем подобни. Немалко организации на и за хора с увреждания считат за важни стъпки към интеграцията организирането на екскурзии и празнувания за хора с увреждания, като на тези мероприятия биват канени един – двама журналисти или служители на социалните служби. Купоните вероятно са хубаво нещо, но така организирани, те отдалечават хората с увреждания от останалата част на обществото, така както ги отдалечават прекомерните преференции.
Интеграцията има много страни, всяка от тях по свой начин важна. Иска ми се да се спра на възможността за нормална трудова реализация. Ясно е, че специализираните предприятия за хора с увреждания, на които държавата осигуряваше положение на монополисти, не се вписват в пазарната икономика, поне според представата на политиците ни за нея. Но това може и да е за добро. Тези предприятия способстваха за допълнителна сегрегация, особено когато бяха част от комплекси включващи още общежития, детски градини за децата на работещите, културен дом и какви ли не “улеснения” за хората с увреждания.
В момента много малко хора с увреждания имат възможност за реална трудова реализация. Причините са много – и недоверие от страна на работодателите, и прекомерна защита на работещите хора със специфични потребности, и липса на професионални навици и мотивация за истинска работа у определена част от последните. Петнадесетина години откъсване от трудовия процес и внушения, че в Европа техните съсъдбеници не работят и си получават пенсии, тридесетина пъти по-големи от нашите не можеха да не окажат влияние. Може би сега, когато сме в Европейския Съюз, истината ще говори по-ефективно за себе си. На немалко хора с увреждания в Испания, Германия и Франция е осигурена възможност за истинска, а не измислена работа. Нека обаче не се сравняваме от самото начало с толкова напреднали общества. Казват, че нашата държава има по-малки финансови възможности. Нека вземем за пример Полша – страна нов член на Евросъюза. Там също са преминали от планова към пазарна икономика. Там съществуват квоти за работни места, които следва да бъдат заети от хора с увреждания. Това го има и у нас, но в Полша, за разлика от България, съществуват санкции ако квотата не е попълнена. Е не отнемат лицензи и не затварят фирми, но се плаща. Събраните средства се внасят във фонд, от който получават средства онези работодатели, които са назначили хора с увреждания, не еднократно и не за определено време. Опитът показва, че от държавния бюджет не се налага да се ползват средства за насърчаване при назначаване на работа на споменати лица. Какво пречи подобно законодателство да бъде прието и у нас! Може би проблемът за трудовата реализация е второстепенен за ръководителите на организациите на и за хора с увреждания у нас? Може би и самите наши хора с увреждания не са като поляците - не са склонни да отстояват решително своите права, задоволявайки се с даваните и отнемани преференции! А политиците, за които се казва, че трябва да бъдат елита на нацията, да насочват прогресивното в обществените процеси...
Водени от състрадателността, немалко българи считат, че колкото повече облаги ползват хората с увреждания, колкото по-защитени при всякакви обстоятелства са те, толкова по-добре. Такива схващания правят лоша услуга на последните. Интеграцията означава и равнопоставеност. Ако на студент с увреждания се завишават оценките, ако му се дава право да ползва преференциално достъп до библиотека и лаборатории в ущърб на останалите, това естествено ще създава нагласи срещу него и по инерция срещу хората с увреждания като цяло. Прекомерната защита, по кодекса на труда, на работещите хора с проблеми отблъсква работодателите. Смисълът на интеграцията на хората с увреждания е пълната им социализация и успешното вписване в нормите, по които живее обществото. Пътят за постигане на тези цели минава през осигуряването на възможността тези хора да упражняват правата гарантирани на всеки. Както е известно, правата възникват при изпълнение на задълженията, значи както всички останали, хората с различни увреждания трябва да имат и същите задължения. Всяко отклонение от общо определените задължения и възможността да се упражняват правата, в която и да е било посока, отдалечава тези хора от интеграцията и от обществото.
|
