Стара Загора е известна като града на правите улици, което предполага по-лесна архитектурна адаптивност, на места е направена такава, но лошото е, че уважаемите градостроители си мислят че с изсипването на торбата цимент се изчерпва въпросът с архитектурната достъпност.
Другото което е, чрез проведени разговори с някои архитекти от града стана ясно че са склонни да ни изслушват но не и да повярват в нашите способности на оценители, т.е. за тях ние нямаме необходимия ценз, с който да докажем познанията си за темата ДОСТЪПНОСТ. И какво става тогава - едно разминаване на мнения, на УЖ-специалисти и УЖ-неспециалисти. Моето мнение е, че трябва непрекъснато да се говори за това, имахме излъчвания по въпросите за достъпността и няма да спираме да говорим за това докато не се разбере правилната позиция. За съжаление както виждам и навсякъде, активността сред хората с увреждания е под допустимата, което обяснява и бавния напредък в тази насока.
Аз предлагам като идея да с еговори с местните телевизии ако е възможно по-често да с еправят репортажи за темата достъпност, поне на първо време за нея трябва да се говори.

Л. Борисова - Стара Загора