“НИЩО ЗА НАС БЕЗ НАС”

В годината на хората с увреждания в гр. Бургас – 2006-та, обявена на заседание на Общинският съвет на 25.11.2005 г., комисията по “Законност и обществен ред” към общинския съвет отхвърли проекта за Наредба за изграждане на общодостъпна среда на територията на Община Бургас. Мотива за неприемането на проекта е, че има достатъчно закони и наредби в тази сфера и затова не е необходимо да се приема такава наредба на местно ниво. Вярно е, че има закони и наредби, които определят начина и отговорността за изграждане на достъпна архитектурна среда за всички, включително и за хора с увреждания. Практиката обаче показва, че изградените досега съоръжения в голямата си част не могат да се използват пълноценно и не отговарят на стандартите за достъп до обществени сгради и прилежащата и среда. Нека хората, които имат задължение да осигуряват достъпна среда да обяснят на всички защо това е така. Защото има закони и наредби или защото няма кой да ги спазва на местно ниво? Защо не могат да се посетят институциите и обществените сгради в града, въпреки изградените на места съоръжения? Защо не могат да се преодоляват бордюрите, въпреки скосяванията? Защо Община Бургас не е адаптирана за посещение от хора с различни увреждания нито през главния вход, нито към “Бюрото за обслужване на граждани”? Има ли общината план за последователно адаптиране със срокове и необходими средства? Кой определя кои обществени сгради да се адаптират и по какъв критерий се определят – по важност, по това, че около тях живеят хора с увреждания или друг критерий? Има ли осигурени места за паркиране до общественозначимите сгради? Как може да се разбере, че автомобила паркирал на такова място е на човек с увреждане? Има ли сграда в града, която е адаптирана за посещение от хора с нарушено зрение?

Можем да продължаваме за задаваме въпроси и да стоим отстрани в очакване някой да ни отговори. Можем да продължаваме да гледаме отстрани и да се оплакваме, че нямаме достъпност! Можем да продължим да очакваме експертите по достъпност да ни я направят, без да се съобразяват с нашите мнения!


Ние не искаме това!


Искаме да участваме в създаването на общодостъпен Бургас!
Време е и хората с увреждания да поемат част от отговорността за създаване на общодостъпен Бургас. Самото участие на хора с увреждания в процесите на проектиране и осъществяване на контрол по изпълнението на достъпността е гаранция за последователност и ефективност. Много хора ще кажат: “Какво разбират “инвалидите” от достъпност, след като не са архитекти и строители. Има си експерти, които да се занимават с това”. Това е вярно, ние не сме архитекти и строители, но ние най-добре познаваме трудностите, с които се сблъскваме при всяко едно излизане от дома. Знаем институциите, които най-често ни се налага да посещаваме и маршрута до тях. Можем да кажем кое съоръжение е направено добре като го изпробваме.

Определянето на местата за адаптация и консултирането на изградените съоръжения от хора с увреждания ще доведе до ефективно използване и икономии на средства за повторни ремонти. Изграждането на общодостъпна среда е съществена част от интеграционния процес на хората с увреждания. А участието им в процеса на изграждане е поемане на отговорност, включване в обществения живот и активност, което е част от процеса на равнопоставеното участие.

Европейското законодателство регламентира правата и задълженията на хората с увреждания и участието им при вземане на решения за осигуряване на достъпна архитектурна среда. “Против това професионалисти да взимат решения от името на хората с увреждания ... и За взимането на независими решения и поемане на отговорността от страна на хората с увреждания и техните организации по въпросите, които ги засягат” (Европейски конгрес – Мадрид 2002г.).

Явно Бургас не иска да бъде европейски град.

България е на прага на приобщаването и в голямото семейство наречено Обединена Европа, което трябва да гарантира спазването на правата, особено що се отнася до хората с увреждания. Достъпност е ключово понятие по отношение на правата на хората с увреждания. Терминът “достъпност” включва както физически достъп до сгради и транспорт, така и до информация и комуникация. За да могат всички хора да се възползват трябва да се направят необходимите стъпки за адаптация на средата, която да се ползва от всеки и всички, независимо от възраст, пол или увреждане. Достъпната архитектурна среда дава възможност на всеки човек да участва по равнопоставен и независим начин, с право на избор и зачитане на достойнството му във всички сфери на обществения живот. Архитектурната достъпност заема важно място в живота на хората с различни увреждания, защото е въпрос както на граждански, така и на човешки права.
Необходимостта от документ, който включва хората с увреждания в този процес, е очевиден и е задължение на местната власт да намери правилното място за неговото включване. Със създаването на консултативен орган с участието на хора с увреждания ще се определят ясно отговорностите и задълженията, което ще гарантира прозрачност и ефективност на изграждането на достъпна среда за ВСИЧКИ. Чрез него ще се решават проблемите с достъпността трайно, а не на парче.

Надяваме се да предизвикаме обществен дебат по проблемите на достъпността с участието на всички заинтересовани страни.

Очакваме подкрепа от НПО, работещи с хората с увреждания, организации, институции, обществеността на Бургас, от ВСИЧКИ!!

Никой май не го интересува дали средата е достъпна за хора с увреждания! Най-малко ги интересува в Общината!
Затова май е време да ги осъдим за дискриминационно отношение към хората с увреждания!

kokoto

Стара Загора е известна като града на правите улици, което предполага по-лесна архитектурна адаптивност, на места е направена такава, но лошото е, че уважаемите градостроители си мислят че с изсипването на торбата цимент се изчерпва въпросът с архитектурната достъпност.
Другото което е, чрез проведени разговори с някои архитекти от града стана ясно че са склонни да ни изслушват но не и да повярват в нашите способности на оценители, т.е. за тях ние нямаме необходимия ценз, с който да докажем познанията си за темата ДОСТЪПНОСТ. И какво става тогава - едно разминаване на мнения, на УЖ-специалисти и УЖ-неспециалисти. Моето мнение е, че трябва непрекъснато да се говори за това, имахме излъчвания по въпросите за достъпността и няма да спираме да говорим за това докато не се разбере правилната позиция. За съжаление както виждам и навсякъде, активността сред хората с увреждания е под допустимата, което обяснява и бавния напредък в тази насока.
Аз предлагам като идея да с еговори с местните телевизии ако е възможно по-често да с еправят репортажи за темата достъпност, поне на първо време за нея трябва да се говори.

Л. Борисова - Стара Загора