“Политика в сферата на достъпността за хора с увреждания – законност, реалност, решения” УводБългария е на прага на приобщаването и в голямото семейство наречено Обединена Европа, което трябва да гарантира спазването на правата, особено що се отнася до хората с увреждания. Достъпност е ключово понятие по отношение на правата на хората с увреждания. Терминът “достъпност” включва както физически достъп до сгради и транспорт, така и до информация и комуникация. За да могат всички хора да се възползват трябва да се направят необходимите стъпки за адаптация на средата, която да се ползва от всеки и всички, независимо от възраст, пол или увреждане. Достъпната архитектурна среда дава възможност на всеки човек да участва по равнопоставен и независим начин, с право на избор и зачитане на достойнството му във всички сфери на обществения живот. Архитектурната достъпност заема важно място в живота на хората с различни увреждания, защото е въпрос както на граждански, така и на човешки права.
С този документ ще се опитаме да проследим какво е направено в гр. Бургас по отношение на достъпността и какво трябва да се промени, за да се реши този важен проблем. Ще разгледаме Европейското законодателството и това в България, което би трябвало да гарантира правото на свободно придвижване. Ще се опитаме да докажем, чрез анализ на законовата уредба и практика, че участието на самите хора с увреждания при вземане на решения и осъществяване на контрол при изграждане на архитектурен достъп ще доведе до по-голяма ефективност, а също така и до ограничение в разхищаването на средства. Трябва да предупредим читателя, че за законодателството в страната може да се получи точна информация, но за практиките по създаване на достъп информациите са противоречиви и непълни.
Тук защитаваме тезата, че специалистите в изработването на политики за хора с увреждания, свързани с физически достъп, е необходимо да отчитат спецификите на отделните групи хора с увреждания, както и необходимостта от включването им при вземане на решения и осъществяване на контрол при изпълнението на достъпната среда. В опита си да интегрират хората с увреждания, досегашните правителства създадоха нормативна база, която отговаря на Европейските изисквания за достъпност, но се провалиха в практическите си действия именно защото не бе регламентирано участието на хората с увреждания в този процес. Необходим е по-различен подход при решаване на този проблем – подход, в който хората с увреждания вземат активно участие във всяко действие на държавно и местно ниво при решаване на техните проблеми.
Още може да прочете
тук.