Потискаща безалтернативност на процедурата АЛТЕРНАТИВИ
Агенцията за социално подпомагане предвижда по 2 лева на час за социално включване на 9 000 човека с увреждания до 31 октомври 2013
София, 13 август 2010 г. Днес, от 11.00 ч., на стълбите пред входа на Агенцията за социално подпомагане се проведе пресконференция на тема „Българската бутафория на социалното включване в Европейската година за борба със социалната изолация”. В нея взеха участие 15 представители на организации на хора с увреждания от различни градове на страната. Повод за провеждането на събитието бе последната процедура за набиране на проектни предложения по схема за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, обявена от Агенцията за социално подпомагане. Процедурата, която носи името Алтернативи, бе определена от различни организации на хора с увреждания като „потискащо безалтернативна”.
Когато чуят думата "увреждане", хората веднага започват да мислят за лекари, болници, санаториуми и лекарства. Този автоматизъм има своя история. Десетилетия наред - от възникването на модерната медицина през втората половина на 19. век до социалните вълнения, разтърсили Запада през 60-те години на 20. век - увреждането се свежда само и единствено до медицински проблем. 70-те обаче вещаят промяна. В САЩ, както и във Великобритания, се появяват хора с увреждания, които съзират необходимостта от политическо действие за премахване на дискриминацията, затварянето в институции, изключването, лишаването от възможности и стигматизирането, на които те систематично са подложени. Вдъхновени от движението за граждански права на чернокожите американци, тези активисти се самоорганизират, настоявайки за независим живот, равнопоставеност и деинституционализация. Това трансформиране на увреждането от медицински в социално-политически въпрос става основа за обособяването на "Изследванията на увреждането" (Disability Studies) като отделна академична дисциплина в редица американски и британски университети през последното десетилетие на 20. век.
Как? Като се съберем повече хора с увреждания и наши организации, които споделяме едни и същи ценности: свобода на избора, рехабилитация чрез участие в живия живот, достъпност на физическата среда, достъп до училище, работа, кино и театър, влакове и автобуси, достъп до качествени инвалидни колички и други помощни приспособления.
Нашата мрежа, разпростряла се от Бургас през Стара Загора, Казанлък и София та чак до Видин, кани всички заинтересовани организации на хора с увреждания, които упражняват застъпничество за човешки права чрез политики и са готови на активни действия, да се включат в:
- Изработване на обща стратегия;
- Обучение за одит на средата и нейната достъпност;
- Кампания за достъпност.
Организации, които подкрепят мерки за социално подпомагане – услуги за хора с увреждания в специална среда, организиране на благотворителни акции и други социални помощи – едва ли ще се чувстват добре в мрежа за РАЗРУШАВАНЕ НА БАРИЕРИТЕ.
Много ще се радваме, ако желаещите да се присъединят към нас отговорят на следните въпроси:
1. Кои са трите неща, с които се гордее вашата организация? 2. Кои са партньорите ви в ежедневната битка за равнопоставеност (не за специално отношение)? 3. Кое събитие, организирано от вас е привлякло най-много внимание?
Очакваме знаци до 05.05.2010 – за добро или не – от вас на електронната поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Бургас – Кольо Тодоров и морската компания Видин – Митко Николов и дунавската чета Казанлък – Мария Гинева и артистичните души на онези, които мислят за бъдещето на нашите деца София – Капка Панайотова и още десетки поборници за човешки права Стара Загора – Людмила Борисова и Тоня Димитрова с множество знайни и незнайни бунтари
Капка Панайотова*: Битката е за пари, а не за интеграция на хората с увреждания
2009 г. беше година на умерена надежда заради заявката на ГЕРБ, че идват, за да направят промяна. А политиката за хората с увреждания се нуждае от коренна промяна, защото през целия преход тя е подчертано враждебна, неконструктивна, направо вредна. И понеже от 10 години от Центъра за независим живот се опитваме да обясним каква трябва да бъде тази политика, за да има човешки права и граждани с увреждания, а не просто инвалиди, очаквах най-сетне да се появи чуваемост, това каза Капка Панайотова пред ГЛАСОВЕ. И още: Аз имам физическо увреждане, мобилна съм, но ходя с две патерици, живея и работя в София, работният ми ден е по 12 часа, вкл. събота и неделя, не мога да ползвам градския транспорт, защото е почти изцяло недостъпен. Имам право на 9,75 лв. на месец за интеграция. Бих обявила конкурс за идеи как точно да се интегрирам с 9,75 лв. месечно. Това е идиотщина в мисленето, престъпление в политиката и прахосване във фиска! Парите на данъкоплатците ми се дават безсмислено.
Каква беше 2009 година за хората с увреждания, за онези, които не са болни, но всички се надпреварват да ги обгрижват, както намерят за добре: с по 20 – 30 лв. месечна добавка за интеграция, с личен или социален асистент по тертипа на Христина Христова, с колички втора употреба или нови от Китай, които трябва да им служат по 6 – 10 години? Преди време зададохме въпроса: Кой има само един чифт обувки и ходи само с тях в продължение на толкова време? Въпросът остана без отговор и през 2009 г., в която се случиха много други неща.