КАКВО НАПРАВИХМЕ ДО СЕГА?

(4 -то тримесечие)

Дойде месец октомври в който се надяваме да получим някакъв отговор от директора на “Железопътна инфраструктура”.

Започна и провеждането на компютърния курс за незрящи – второ ниво. В него се включиха двама човека. Въпреки желанието си другите неможеха да се включат, тъй като бяха приети редовно обучение във ВУЗ. Интереса към компютърния курс е голям и всички ние се надяваме да можем да проведем още един такъв курс след време. 

Проведе се и поредната среща в групата за взаимопомощ на която присъстваха 9 човека. След кратки коментари за личните асистенти, като продължение от предната среща, се дискутира трудовата заетост на хората с различни увреждания. Темата не бе случайна, тъй като след няколко дни предстоеше втората среща с представителите на бюрото по труда. Основното желание на хората бе да получават повече информация за програмите и свободните работни места. Дискусията бе оживена и породи остри спорове относно възможността да се намери работа чрез бюрото по труда. Както бяха обещали от БТ на първата среща, рампата за лесен достъп бе направена.

Започнахме подготовка на кампанията за достъпен обществен транспорт. Открихме фирма, която да отпечата плаката. Договорихме се за цената и за отпечатването на 50 бр. вместо 25 бр. Това ще ни позволи да ги разпространим на повече места в града. Напредваме и по отношение на текста на листовката. Надяваме се, че скоро и тя ще е готова.

В читалище "Св. св. Кирил и Методий" се проведе поредната среща по шахмат в Клуба по интереси. На сбирката присъстваха 8 човека. Четири със зрителни и четири с физически увреждания. Отново разположихме участниците така, че да могат да си помагат взаимно. След няколко партии решихме да реализираме предложението от предходната ни среща, което бе да завържем очите на зрящите участници и те да играят на равни начала с незрящите. Естествено това се случи след като на виждащите участници им бяха показани техниките и правилата при игра с брайлови шахове. След края на срещата участниците споделиха, че наистина е много трудно да играеш шах без да виждаш игралното поле. Но бяха видимо доволни, че все пак има начин хората със зрителни проблеми да играят тази игра, което става благодарение на брайловите шахове. Срещата премина без проблеми и участниците споделиха, че очакват с голямо нетърпение следващото ни събиране.

Месец ноември започна със среща в групата за взаимопомощ. Това бе предпоследната среща в рамките на проект “Пробуждане”. Може би затова присъстваха 13 човека с увреждания. Имаше и един новопривлечен, който изяви желание да присъства. Въпреки, че срещите са към края си групата реши да го приеме. На всички присъстващи баха раздадени още материали за Европейския асистент за независим живот. Това бяха книжки от Великобритания, Ирландия, Естония и обобщена “Европейски принципи и подходи към уврежданията”. Отново темата за обсъждане бе услугата “Лична помощ”. Въпреки, че бяха запознати как се случват нещата в тези държави, дискусията протече доста вяло. Хората искаха първо да прочетат книжките и тогава да се дискутира. Повече ги вълнуваше какво ще стане след края на проекта. Ще има ли нов проект? Ще продължим ли да се срещаме и занапред? Всички изразиха мнение, че тази група им е помогнала много, за да се справят с изолацията. Всеки сподели как вижда бъдещите ни срещи.

През месeците октомври и ноември в читалище "Св.св. Кирил и Методий" се проведе второ ниво от компютърното обучение за незрящи. В него участваха двама човека с нарушено зрение. Обучител бе Живко Томов, който също е с нарушено зрение. Във второ ниво курсистите се запознаха по подробно с текст обработващи, сканиращи, архивиращи и записващи програми. Текст обработващите програми са изключително полезни при форматирането на текстове и създаването на документи. Сканиращите програми са много удобни за сканиране на плоскопечатни текстове и книги, което е голямо улеснение за хората без зрение, защото така те могат да получават информация от всички хартиени носители. А чрез архивиращите и записващите програми незрящите могат да създават солидни архиви от всички видове информация и по-лесното и пренасяне. Курсистите осъзнаха ползата от получените умения и споделиха, че тези знания ще им бъдат изключително полезни и ще улесняват работата им с компютрите. Те се надяват, че в бъдеще ще имат възможност да посещават по-високи нива на обучение. Този обучителен курс бе отразен от местния печат и бе излъчен репортаж по ТВ “Микс” и ТВ “Европа”. Темата в предаването на ТВ “Скат” - “Ние репортерите” бе провеждащия се обучителен курс. Участници бяха председателя на Фондация “Достоен живот” и обучителя по компютърни умения за незрящи. Взехме решение да изработим “Удостоверения” за всички участници в този курс, които да връчим на закриването на проекта през декември.

Започнахме и подготовка на кампанията за архитектурен достъп до ж.п. гарата за хора с различни увреждания. Плаката и листовката са почти готови.

Проведохме и кампанията за достъпен обществен транспорт. В нея участваха 14 човека – хора с различни увреждания и доброволци. Разделихме се по двойки и определихме районите, в които всяка двойка ще разлепя плакатите и ще раздава листовките. Така бяха обхванати всички по оживени спирки в целия град. Листовки бяха разпространени и по централните улици в града. Общото впечатление бе, че хората с които се общуваше по време на акцията, се отнасяха с разбиране към проблема за свободното придвижване на хората с различни увреждания и ни подкрепяха. Дори някои споделиха, че ще пишат писма до общината за осигуряване на достъпен обществен транспор за хората с увреждания. Всички ние сме на мнение, че кампанията бе успешна. Показател за това бе и телефонното обаждане на директора на транспорта в града, който бе разбрал за нашата акция от граждани. Това бе първото ни мероприятие от какъв тип и смятаме, че се справихме добре.

Отговор от Директора на “Железопътна инфраструктура” – София, така и не получихме. Затова пък от ПЕПЖИ – Бургас ни се обадиха за среща на която споделиха, че ще правят ремонт на гарата и потърсиха от нас информация за фирми, от които да закупят тактилни пътеки за незрящи. Увериха ни, че ще изпълнят нашите желания за осигуряване на архитектурен достъп до и в ж.п. гарата. Благодарим на ЦНЖ – София, за оказаната помощ при намирането на фирми производителки на тактилни пътеки. Очакваме започването на ремонта на ж.п. гарата, която ще бъде първата достъпна обществена сграда в града за хора с различни увреждания.   

В читалище “Св. Св. Кирил и Методий” се проведе и последния стъклопис в Клуба по интереси. Присъстваха осем човека. Не бяха в добро настроение, тъй като това бе последната ни среща. Всички бяха свикнали през тази една година да се срещат и правят това, което им е интересно, че не искаха това да приключи. Въпреки това те с ентусиазъм изрисуваха последните материали с мисълта и надеждата, че ще успеем да уредим изложба на техните изделия. Желанието им е след изложбата да подарят изделията на някои. Надяваме се да успеем да реализираме тези техни желания и с тяхна помощ.

През декември се проведе и последната /по проект/ група за взаимопомощ. Предварително участниците се бяха уговорили да подготвят кулинарна изненада. Искаха подобаващо да приключим тази група – със смях, веселие и кулинарни изненади. В свободния разговор всички споделяха притеснението си за съществуването на групата. Всеки сподели как се чувства и какво се е променило в него през тази една година. Изразяваха желания за следващи стъпки, които да доведат до промяна както в личния живот, така и в обществения. Всеки един от тях попълни кратка анкета /обратна връзка/ какво им е харесало и какво не в тази група, отправиха предложения и нови очаквания. За съжаление, както винаги до сега, времето мина много бързо и специализирания транспорт дойде. На раздяла имаше обещания за нови срещи и малко сълзи. Нашето заключение от провеждането на групата за взаимопомощ е, че тези млади хора с различни увреждания израстнаха много в личен план. Голяма част от тях по-бързо преодоляха изолацията в която се бяха отзовали /тримата студенти, един е участник в ансамбъл за хора с увреждания/, други по-трудно приемат промяната и отговорността, която трябва да поемат. С две думи отчитаме повече положителни резултати от работата ни с младите хора с различни увреждания.

В началото на месеца бяха отпечатани календарите и брошурата ( 1 , 2 ), които подготвихме за края на проекта. Една част от брошурите раздадохме на организации и институции.

По същото време проведохме и кампанията за достъпност до сградата на ж.п. гара – Бургас. Схемата за разпространение бе същата, както при предната кампания. Този път се включиха само 8 човека – хора с различни увреждания и доброволци. Избраният ден от нас за провеждане на кампанията бе ужасно студен и повечето хора, които бяха заявили, че ще участват не дойдоха. Различното бе, че последно поставихме плакатите и раздадохме листовките на самата гара. Все още хората като видят на едно място толкова хора с увреждания, които им подават листовки си мислят, че ще им искат нещо. Първата им реакция е да откажат подадената листовка, но след като им обясним за какво става дума с охота я приемат и прочитат. Останахме доволни от проведеното събитие, тъй като всички с които се срещнахме ни подкрепяха. Очакваме само от ПЕПЖИ да изпълнят обещаната промяна.

Дойде ред и на последната среща в клуба по интереси – шахмат. Както през цялата година, така и сега тя се проведе в читалище “Св. Св. Кирил и Методий”. Участваха четирима незрящи, двама с физически увреждания и двама добровалци. След няколко партии, участниците споделиха своите впечатления от едногодишното си участие в този клуб. В групата по шахмат са създали нови контакти и това им е помогнало да се откъснат от затворената семейна среда. При тези събирания те са установили, че хора с и без увреждания общуват безпроблемно, което означава, че увреждането не е причина човек да се изолира. Благодарение на подкрепата те са добили увереност и самочувствие да вземат самостоятелни решения за по – пълноценен живот. Всички бяха единодушни, че и след края на проекта те ще продължат да се срещат и дори да организират подобни срещи. Всички знаем колко е важно общуването между хората. Това вече го знаят и доскоро затворените в себе си млади хора с различни увреждания.

Започнахме подготовката за издаване на Книжка за достъпността в гр. Бургас. Договорихме се с фирмата за отпечатване и започнахме да правим снимки на по важните / според нас / сгради и институции в града. Надяваме се в началото на новата година тази книжка да бъде готова.

Дойде и официалното закриване на проекта. Присъстваха всички участници в проект “Пробуждане” – млади хора с различни увреждания, партньорите от читалище “Св.Св.Кирил и Методий”, хора, които са ни помогнали при реализирането на проекта.  Чрез томбола всеки получи подарък заедно с календар и брошура ( 1 , 2 ). Бяха раздадени и удостоверения на участниците в курса по компютърни умения за незрящи от водещия този курс. Имаше много музика, танци и песни. Всички много се забавляваха. Младите хора с различни увреждания показаха, че могат да работят заедно за по-добър и независим живот, както и да се забавляват заедно.

Новата 2006г. започна с лоши новини! По телефона от ПЕПЖИ ни съобщиха, че немогат да направят нищо, като изтъкнаха много смешни причини. Изискахме от тях да ни уведомят за отказа за промяна писменно. Очакваме го с нетърпение, за да предприемем действия.

ТОВА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ ТАЗИ ЕДНА ГОДИНА ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОЕКТ “ПРОБУЖДАНЕ”!

ЗА ВСИЧКИ НАС БЕ ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ ДА РАБОТИМ С МЛАДИТЕ ХОРА НА БУРГАС. БЛАГОДАРИМ ЗА ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА БРИТАНСКИ СЪВЕТ БЪЛГАРИЯ.