През месец април се проведе втората среща по стъклопис по проект „Пробуждане”. Участници бяха незрящи, с физически и ментални увреждания. Отново хората със сензорни увреждания предпочетоха да рисуват с пръсти. Все по добре се ориентират в обстановката и се справят със средствата за стъкло ( разтворител, бои, чашки, парцалчета). По сигурни са в движенията си и вече не се притесняват от увреждането си. Имат идея, на която много държат, да направим съвместно с тях изложба на изделията изрисувани от тях. Присъства и един нов участник, който прояви желание да участва.
На поредната среща на млади хора с различни увреждания в групата за взаимопомощ присъстваха 11 човека и двама доброволци. Различното бе, че родител от Карнобат ни се обади да включим и неговия син в групата. Нямахме нищо против и така групата се “разшири териториално”. Новото в тази сесия бе начина на споделяне - чрез “Кажи истината”. Всеки участник изтегля номер под който има въпрос и отговаря. От отговорите си личеше желанието за по-голяма самостоятелност и зачитане на личността. Повечето се чувстваха готови да помагат на други изолирани млади хора с увреждания, за да изминат по-бързо пътя до независимия живот, както и да защитават правата си за равнопоставеност и равни шансове. Темата за дискусия бе “Какво и как да направим, за да могат хората с увреждания да се придвижват по-свободно”. Всеобщо бе мнението ни, че проблемите на хората с увреждания могат да се решават само с активното участие на самите хора, чрез публично заявяване и действие за разрешаването им.
През този месец бе заложено и провеждането на срещата с БТ за интегрирано обучение, квалификация и преквалификация заедно с другите регистрирани лица. След обстойни обсъждания в екипа решихме на тази среща да присъстват и работодатели, които са наели хора с увреждания и такива, които искат да наемат. Така замисълът ни е да се срещнат хора с увреждания, представители на БТ и работодатели. Това обаче се оказа много трудна задача. Голям проблем е да намерим работодатели желаещи да присъстват на такава среща. За сега забавяме провеждането на срещата, но се надяваме до средата на другия месец да я проведем.
Месец май – Втората среща в КЛУБА ПО ИНТЕРЕСИ – шахмат се проведе в читалище „Св. Св. Кирил и Методий”. Участниците в тази среща бяха с различни увреждания – трима с физически, петима със зрителни и един със зрително – слухови проблеми. Като начало разположихме участниците така, че да си помагат един на друг. За всеки незрящ участник имаше зрящ партньор. На незрящите участници, на които им се обясни как се играе тази игра на първата сбирка, им бе предоставена възможността да изиграят сами няколко партии. Удоволствие бе за водещите на групата да наблюдават как всички се забавляват и да установят, че има напредък в усвояването на тази трудна за всеки игра. Някои от участниците предложиха на следващата ни сбирка да проведем малък турнир между всички в групата. Идеята се възприе много добре от всички и взехме решение да го осъществим. Участниците бяха ентусиазирани и проявиха желание да присъстват следващият път отново.
Участниците в групата за взаимопомощ се увеличават с всяка изминала среща. На поредната среща присъстваха 15 човека и един доброволец. Интереса към групата нараства, тъй като традиционните участници споделят с други хора с увреждания какво правим и защо. Този път споделянето се изрази в създаването на приказка. Всеки един казваше по две-три думи за приказката, която започваше така: “Имало едно време една група от хора с различни увреждания .......”. Основната тема в приказката бе какво се случва с тези хора. Изразявани бяха желания за промяна, действия, които да доведат до тази промяна, философски размисли за живота – “живота е кратък, защо да не го живеем достойно”, “всички ние сме гости на тази земя, да вземем и дадем колкото се може повече доброта”. Приказката ги зареди с много положителна емоция, което доведе до предложения и идеи за действия. Едно от предложенията бе следващата среща да бъде в Морската градина, където освен да се разходим, да отправим препоръки към собствениците на заведения за осигуряване на достъп за хора с различни увреждания.
След кафе-паузата си поговорихме и за предстоящите избори. Някои вече бяха решили, че няма да гласуват, защото “няма смисъл – само обещават, а нищо не правят”. Други споделиха, смисъл има, защото “имам мнение и искам да живея пълноценно”, “ще гласувам, за да имам моралното право да търся отговорност за неипълнените обещания”. След края на оживената дискусия всички бяха убедени, че е важно да упражнят правото си на вот. Надяваме се това да се случи, за да покажат, че хората с увреждания са активни, отговорни и мислят за бъдещето си.
Продължаваме да имаме проблеми с намирането на работодатели, а и БТ не ни помага особенно. Не желаят да ни дадат имената на работодатели, които са наели хора с увреждания на работа чрез тях, за да можем лично да ги поканим. Нямали право !? Дадоха ни само статистика – регистрирани хора с увреждания в БТ – 163, като трайно безработни / над 1 год./ - 58, работодатели наели хора с увреждания – 32. Продължаваме да търсим.
Започнахме подготовката за провеждането на обучението в компютърни умения за незрящи и курса по йога. Там нещата вървят много по-добре.
Месец юни започна с последните уточнения за срещата с работодатели, БТ и хора с увреждания. БТ безвъзмездно ни предоставиха тяхната зала за провеждане на срещата. На самата среща присъстваха двама представители на БТ – по един от “Зора” и “М. Рудник”, 4 работодателя, от приели да участват 8 и 15 човека с различни увреждания. Представителите на БТ представиха програмите за заетост, по които могат да се наемат хора с увреждания. Уверяваха ни, че програмите за обучение са отворени и за хора с увреждания, но признаха, че досега не са провеждани интегрирани обучителни курсове. Хората с увреждания активно задаваха въпроси свързани с физическия достъп до БТ, некоректното и дискриминационно отношение на част от персонала на БТ към хората с увреждания, както и отказ за съдействие за намиране на работа. На тези и още много въпроси, представителите на БТ се оправдаваха, че нищо не зависи от тях, а от други институции. Засегната бе и темата за малкото отделени средства по програми към които има по-голям интерес, а към програми с нулев интерес сумите са огромни. Всички се съгласиха, че предложенията трябва да идват от местните дирекции по труда, тъй кото те имат достатъчна информация за интерес към програми. Работодателите споделиха своя опит и впечетления от работата на хората с увреждания в техните фирми. Разказаха как са се решили да наемат тези хора на работа и как споделят опита си с други фирми. Двама от работодателите са наели хора с увреждания, след като са говорили с работодатели при които работят такива хора. Срещата бе много полезна, както за нас, така и БТ и работодателите. Хората с увреждания разбраха, че регистрацията в БТ дава още един шанс за заетост, макар и минимален. Получиха информация, която досега нямаше от къде да получат, или не им бе предоставяна. Застанаха лице в лице с потенциални работодатели и показаха готовност да работят. Уговорихме се с представителите на БТ при изграждане на архитектурна достъпност /започваща до дни/, ние да консултираме съоръженията. Работодателите имат нашите координати и обещаха да си сътрудничим при интерес от други работодатели за осигуряване на заетост. Срещата бе отразена в местен ежедневник.
Групата за взаимопомощ този път се проведе на открито – в Морската градина. Идеята бе предложена на последната среща. Присъстваха 4 човека със зрителни проблеми, 7 с физически и 1 със зрително – слухови. Избраното място бе открита беседка в Морската градина. Придвижването до нея ни създаде малко проблеми, тъй като трябваше да изминем около 200 метра за да стигнем. Нарочно не извикахме асистенти, за да проверим как ще се справи групата, когато няма “здрав” на който да разчита. Справихме се отлично – незрящите се хванаха за хората с физически увреждания и се придвижихме до мястото. Темата на която се спряхме да говорим е достъпен парк, плаж и заведения в Морската градина. Обсъдиха се много идеи за подобряване на достъпността в парка – от физически достъп до заведения и плаж, през алея с тактилна пътека за незрящи, до меню в заведение, което да е написано на брайл. Говорихме и какви стъпки да предприемем, към кой да се обърнем за съдействие и кой от групата с какво ще се заеме. Всеки казваше какво ще прави – едни ще пишат менюто на брайл, други ще събират подписи в подкрепа на идеиите за достъпен парк. Никой / все още / не желаеше да се срещне с хората от които зависи реализирането на тези идеи. Все още се чувстват неподготвени за такива срещи, но всички се надяваме и това да го преодолеем заедно. Групата ентусиазирано обсъждаше всяка една предложена идея. С нетърпение очакваме следващата среща, за да видим дали този ентусиазъм продължава.
Проведе се и курса по йога, който е част от дейностите в клуба по интереси. Решихме да потърсим фирма или организация, която да проведе този курс. Като за целта направихме проучване на всички фирми предлагащи курсове по йога и оглед на техните зали, главно за това дали са архитектурно достъпни и добре оборудвани. В целия град не успяхме да намерим изцяло архитектурно достъпна зала и фирма която да предложи приемлива цена за провеждането на курса. Накрая се спряхме на фирма "Спа център универсум оазис", която предложи най-ниска цена за услугата и самата тя бе най-лесно достъпна за нас. Допълнително ни мотивира и отстъпката, която ни направиха за провеждането на обучението. В курса участваха десет човека. Шест незрящи, трима с физически увреждания и един с ментално увреждане. Присъстваха и двама доброволци. Програмата бе специално подготвена и съобразена с уврежданията на участниците. В началото на курса инструкторката се запозна с всеки от групата и с неговото увреждане, с цел по-добри резултати по време на занятията. С всеки изминал ден курсистите се справяха все по-добре със сложните упражнения, дори сами избираха области в които искаха да получат повече знания и умения. Благодарение на детайлното обяснение на всяко упражнение водещата постигна прецизност в изпълненията на курсистите и невероятен синхрон на цялата група. Чрез помощта на доброволците всички с физически увреждания успяха да участват във всички упражнения. Групата бе впечатлена от комбинацията на духовни и физически практики и тяхното благотворно влияние върху всеки след края на всяко занятие. Всички бяха много доволни от това, че участваха за първи път в такова обучение. Някои споделиха, че ще продължат да се занимават с това изкуство. На последната сбирка на групата инструкторката раздаде на всички участници индивидуални програми съобразени с възможностите им. Тя сподели, че се надява да продължим да се занимаваме с практикуването на изкуството йога. Това ще ни бъде единствено само от полза.