Проект “Няма политика за нас без нас”

Проект “NO POLICY FOR US WITHOUT US” – “Няма политика за нас без нас”

Август 2005г. – август 2006г.

Целта на проекта е да се създаде документ на местно ниво, който да регламентира участието на хора с увреждания в планирането и контрола при изграждане на достъпна архитектурна среда.

В проекта са включени анализ на законовата уредба на национално и местно ниво, която се отнася до изграждането на достъпна архитектурна среда и изработване на документ, който да бъде представен на местната власт.

“NO POLICY FOR US WITHOUT US” 

Няма политика за нас без нас!!!

Дневен ред 22 е инструмент за изработването на политически документ за действие в сферата на уврежданията, основан върху Стандартните правила.

Стандартните правила за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания са приети от Генералната асамблея на ООН на Четиридесет и осмата и сесия на 20 декември 1993 г. /Резолюция № 48/ 96/

Основните идеи в Дневен ред 22 са две: човешките права са основополагащи за всяко действие; най-добри резултати могат да се постигат чрез сътрудничество между организациите на хората с увреждания и институциите на местната власт.

Някои от правилата в Дневен ред 22 са всеобщи и касаят всички обществени сектори и, следователно, трябва да се прилагат от всички отговорни институции, фирми и организации. Това е особено валидно за:

Една от целите на Закона за интеграция на хората с увреждания е да създаде условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хора с увреждания, като част от интеграционния процес.

Той  задължава държавните органи и органите на местното самоуправление да организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания.

Отговорност за изпълнението на Закона носят:

- Министерството на регионалното развитие и благоустройство, което трябва да създаде условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания, като разработва нормативни актове, правила, норми и нормативи за: урбанизираната територия и нейните елементи; сградите, съоръженията и техните елементи; елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда.

 - Министерството на транспорта и съобщенията, което да създаде условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за: осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване; внедряване на технически приспособления в общественото пространство и обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания; осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;

- Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват: изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училища; достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства; специализирани транспорти услуги за хората с увреждания, необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания.

Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:

В правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания няма  допълнителни  разпореждания за осигуряване на достъпност, освен за ремонт на жилище.

Чл. 50.  (1) Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност и деца с трайно намалена възможност за социална адаптация, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на еднократна целева помощ в размер до 600 лв. за преустройство на жилище, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от двукратния размер на гарантирания минимален доход.

В Закона и правилника няма разписана схема за гарантиране, че ресурсите за осигуряване на достъпност ще бъдат осигурени.

Целта на Закона за устройство на териториите е да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията, координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителна власт, на органите на местното самоуправление и местната администрация, извършва методическо ръководство и упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията. Областният управител провежда държавната политика за устройство на територията в съответната област. Общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община.  Главният архитект на общината (района) провежда и контролира действията по устройство на територията според предоставените му правомощия по този закон. Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява образци на документи по прилагането на този закон.

С тази наредба се определят общите изисквания, правилата, нормите и нормативите при проектиране и изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии на Република България с оглед ползването и от цялото население, в т. ч. от хората с увреждания.

Отговорност за спазването на Закона за устройство на териториите и Наредба № 6 носят: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, централните и териториалните органи на изпълнителна власт – Областните управители, органите на местното самоуправление и местната администрация – Общинските съвети, кметовете и Главните архитекти на общините.

Контрол по изпълнение на закона осъществяват: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол,

Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, областен експертен съвет по устройство на територията – назначен от Областния управител, общински експертен съвет по устройство на територията – назначен от кмета, Главният архитект на общината и оперативно звено за изпълнение на функциите и задачите по устройство на територията – създадено в структурата на общинската администрация.

Финансирането на дейностите по устройство на територията се осъществява от Министерски съвет. Ръководителите на министерства, държавни и изпълнителни агенции, на  държавни комисии, държавни институции и кметовете на общините предвиждат в бюджетите си средства за реализиране на програми с мерки за адаптиране на урбанизираната територия, на отделни сгради и съоръжения в нея по достъпност.

Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията.

С този закон се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закона или в международен договор, по който Република България е страна.

Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията  и законите на Р. България права и свободи.

Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се счита за дискриминация.

Отговорност по този закон носят държавните органи и органите на местното самоуправление, при осъществяване на правомощията си. Те са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон. Отговорност носят и лицата, които съзнателно подпомагат извършването на актове на дискриминация

Контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, осъществява Комисията за защита от дискриминация.

За производството пред Комисията и съда не се събират държавни такси. Направените разноски са за сметка на бюджета на комисията и съда. Сумите събрани от наложени глоби и имуществени санции се внасят в републиканския бюджет.

На свое заседание на 25.11.2005г. Общинският съвет реши:

1. Обявява 2006 година за Година на хората в неравностойно положение в Община Бургас.

2. Възлага на Общинската администрация да проучи, анализира и остойности, следното:

• Изграждане на подстъпи от уличното платно към тротоарите на възловите кръстовища в града, обозначени със съответните пътни знаци;
• Инсталиране на звукова сигнализация към светофарите;
• Изграждане на рампи за достъп до сградите с обществено и административно предназначение, културните средища /Театър за драма, опера и балет, Драматичен театър “Адриана Будевска”, Куклен театър, Регионална библиотека “П.К.Яворов”/;
• Изграждане на рампи за достъп до поне едно училище и детска градина във всеки жилищен район на град Бургас;
• Закупуване на 6 броя специализирани микробуса за превоз на хора с увреждания;

3. Средствата за финансиране реализацията на посочените в т.2 мероприятия да бъдат планирани в бюджета на Община Бургас за 2006 година.

Не бе открита Наредба или друг документ на общината, който да указва и контролира изграждането на архитектурен достъп за хора с увреждания. В така внесената докладна записка формулировката “хора в неравностойно положение” е прекалено обща. Много хора са в “неравностойно положение”, но по различни причини. Причина хората с увреждания да са в неравностойно положение е и неадаптираната среда. Тъй като в докладната се говори за адаптиране на средата би трябвало да се уточни, че става дума за хора с увреждания, а не безработни, соц. слаби и т.н. “Целенасочените действия” предполагат наличие на ясни цели, които трябва да се формулират. Целта трябва да бъде реалистична, измерима, адекватна и с времеви хоризонт. Относно проучването и анализа е необходимо да се определи по какви критерии ще бъдат определени местата като възлови: местонахождение, брой хора с увреждания в района, наличие на публични обекти в околността или нещо друго. В изграждането на рампи за достъп до сградите с обществено и административно предназначение е добре да бъдат включени и социалните, данъчните и осигурителните служби. Никъде в този документ не се споменава за адаптиране на средата за хора със зрителни увреждания, освен инсталация на звукова сигнализация към светофарите. А сградите и тротоарите?

1. Да се определи орган на местно ниво, който да е отговорен за изпълнението по осигуряване на достъпност. Към този орган да се създаде обособено звено по изпълнение на заложените действия за осигуряване на достъпност. В него да участват както хора с увреждания, така и хора, които разбират от достъпност и разбират включването като проблем на средата, а не на индивида.

2. Да се определи кой ще контролира дейността на съответния орган. Участие по осъществяване на контрол да имат и хората с увреждане.

3. Ясно да се изразят финансовите разчети за изграждане на достъпност за хора с увреждания от тези за подпомагане на хора в неравностойно положение, както и от къде ще идва финансирането.

4. Необходимо е да се определи реалистичен срок за изпълнение на заложените действия. Към всеки публичен обек да има график за реализиране на адаптацията.

5. Всичко това, а и други предложения, ако има, е необходимо да се “облече” в наредба или друг документ на местно ниво, което ще гарантира изпълнението, контрола и прозрачността на действията.

ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ ПОКАЖЕМ, ЧЕ СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И МЕСТНАТА ВЛАСТ ВОДЯТ ДО ПОЗИТИВНИ РЕЗУЛТАТИ И ДОСТОЕН ЖИВОТ!!!

ДА НАПРАВИМ БУРГАС ЕВРОПЕЙСКИ ГРАД, В КОЙТО ПОЛИТИКАТА ЗА НАС НЕ СЕ ПРАВИ БЕЗ НАС!!!

НАДЯВАМЕ СЕ НА ВАШАТА ПОДКРЕПА!!!