|
Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост
и
Отношението към
Хората с Увреждания
- В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу
съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в
периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност
на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични
слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа
дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална
неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво
по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както
беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и
маргинализацията им.
- Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното
следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология
представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи
на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му
интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно
определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на
цялостната човешка психика.
- Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа,
нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една
страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната
сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е
майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна
природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като
юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание.
Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа
интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва
опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля.
- В
този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват
умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена
в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен
хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на
обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този
процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде
поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система
и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите
управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално,
резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните,
държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра
на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на
волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно
ниво...
- Ако не променим отношението си към хората с увреждания като
към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в
социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях –
стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем
да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се
държава!
 Добави в любими (334) |  Цитирай статията на твоя сайт | Видяна от: 4075
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари.
Моля регистрирайте се или влезте в сайта.. |
