ДЕКЛАРАЦИЯ

на граждански неправителствени организации на хора с увреждания и на родителски организации на деца и младежи с увреждания

Ние, представителите на национално не-представените организации в сферата на уврежданията, настояваме Народното събрание да разглежда онзи проект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, който беше гласуван от Министерски съвет и внесен в Парламента на 11 декември 2009 г. Той носи няколко предимства:

1. Предвижда предоставяне на услуги за интеграция вместо смехотворните „добавки за интеграция” в размер на 20 – 30 лева месечно, които закономерно са прехвърлени към Закона за социално подпомагане, където по своята същност принадлежат.

2. Въвежда засилен контрол върху предоставянето на технически помощни средства и медицински изделия, както и сериозни санкции за злоупотреби при снабдяването на хора с увреждания с тях.

3. Прави плах опит за въвеждане на ред в така нареченото национално представителство на хората с увреждания като разширява кръга на представителните организации на и за хората с увреждания, с „други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания”. Под натиск на национално представителните организации за „другите” обаче бяха оставени едва 15% от състава на Националния съвет. Това на практика обезсмисля предлаганата промяна!

Едва ли някой се заблуждава, че с „добавката за интеграция” човек с увреждания може да се интегрира. А и законът я определя като  „парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи...” Същевременно обаче „...За интеграцията на хората с увреждания към края на месец май са отделени 97.2 млн.лв. Общо 46.4 млн.лв. са изразходвани за предоставяне на интеграционни добавки за средно 469 789 лица с трайни увреждания. Други 27.4 млн.лв. са насочени за покупка и ремонт на медицински изделия и помощни съоръжения за облекчаване на уврежданията”, гласи отчет на МТСП към май 2009 година (данни за следващи периоди няма). Хората с увреждания не са интегрирани, но парите са похарчени! Това е красноречиво доказателство, че стотици милиони годишно от нашите данъци се разхищават по безобразен начин, а някой, но не и хората с увреждания, се облагодетелства от тази ситуация. А това е малка част от общия обем пари, които се разходват – по един или друг начин – за хора с увреждания. По-важното е, все пак, че харчовете не дават резултат.

Причините да се поддържа това статукво са много, но със сигурност една от тях се корени в порочното „гражданско участие” на хората с увреждания чрез така наречения Национален съвет за интеграция към Министерски съвет. В него заседават национално представени организации на и за хора с увреждания, които само по формални критерии – брой членове и структури в страната – получават право на участие и държавна субсидия за... за това, че ги има. Ние сме категорични в исканията си да се прекрати тази порочна практика, която поддържа някакви структури независимо от тяхната значимост за хората с увреждания, за децата и техните семейства. Настояваме критериите за субсидиране с държавни средства на гражданските организации, защитаващи правата на хората с увреждания, както и критериите за участие в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, да се основават на реална, ефективна и резултатна дейност в полза на хората, които организациите представляват. Публичните средства да се насочват  само към целеви проектни дейности, одобрявани по предварително начертани критерии за ефективност. Само така може да се постигне равнопоставеност на всички правозащитни организации, а социалните услуги за хора с увреждания следва да бъдат подкрепяни финансово по реда на Закона за социалното подпомагане.

Настояваме народните представители да изискат от правителството пълна ревизия на дейността, съпроводена с преброяване на членовете на национално представителните организации, за които е спорно да се твърди, че са независим глас и защитник на интересите и правата на хората пред властта, тъй като те самите са част от властта, доколкото са директно финансирани от нея.

Интеграцията на хората с увреждания няма да се случи, докато държавата не въведе ясни правила и изисквания по отношение на всички организации, които работят в обществена полза.