Процедурата Алтернативи предлага нов подход за предоставяне на услуги в семейна среда чрез въвеждане на принципа „индивидуален бюджет за личен асистент" в национален мащаб. Целите на процедурата са „децентрализиране на услугата „Личен асистент”, създаване на възможности лицето с увреждане само да избере личния си асистент и да организира времето за ползване на услугата, подкрепа за социално включване, включително и чрез предоставяне на алтернативен избор за професионално развитие на семейства, в които има лице с трайно увреждане, намаляване на риска от зависимост от институционален тип грижи на хора, нуждаещи се от помощ за обслужване”.
За постигането на целите по процедура Алтернативи се предвижат 35 млн. лева безвъзмездна финансова помощ, с които да бъдат подпомогнати 9000 души в 180 общини в рамките на 16 месеца с по 2 лв. на час за личен асистент, така че да станат „социално включени”.
„В действителност, тази привидно смислена цел не е гарантирана нито с дейностите, още по-малко с бюджета по процедурата, да не говорим за нереалистичните очаквания, споделени в документа. Елементарната аритметика показва, че без да се заделят средства за управление на проекта, за създаване на база от асистенти и тяхното обучение, за оценка на потребностите и сключване на договори – неизбежни дейности при осъществяване на услугата  се падат по 243 лв. месечно на човек за наемане на не повече от един асистент. Това е «мисия невъзможна» особено, ако се окаже, че човекът е с мащабна телесна зивисимост и попада сред очакваните 100, чиито роднини – освободени от грижата за него – ще си намерят работа на пазара на труда. По всичко личи, че авторите на тази грандиозна инициатива си знаят, че повечето асистенти ще се набират сред роднините, но не го обявяват публично, защото би било не-европейско от тяхна страна .
„Процедурата Алтернативи е пример за липса на политически и административен капацитет да се решават проблемите на хората с увреждания. Липсват знания, умения и компетентност за провеждане на конкретни политики, които да постигат резултат срещу вложени пари. Асистентските услуги са добре развити в страните от ЕС и трябва да служат за пример на българското правителство при съставянето на стратегии и програми. Но докато се усвоят тези умения и практики, у нас ще бъдат похарчени 35 млн. лв., за да се поддържа бутафорията на социалното включване.”, каза Капка Панайотова, председател на „Център за независим живот” и посланик на България за Европейската година на борба с бедността и социалното изключване. „Затова аз се оттеглям от тази почетна длъжност, защото не желая да бъда посланик на България за нещо, което не се случва – европейските цели на Годината не се случват в България. Не искам да бъда част от демагогията, в която се пилеят огромни ресурси на българските и европейските данъкоплатци, за да се съхрани статуквото на изолация и трайна бедност!”

Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари.
Моля регистрирайте се или влезте в сайта..