Това със сигурност няма да донесе промяна в статуса на хората с увреждания, които имат пълна телесна зависимост в ежедневието си – те ще си останат изолирани, пасивни, обслужвани, но не и подкрепени, за да живеят живота си както намерят за добре. 

В началото бе целта…

А в този случай целите са няколко: „децентрализиране на услугата „Личен асистент”, създаване на възможности лицето с увреждане само да избере личния си асистент и да организира времето за ползване на услугата, подкрепа за социално включване, включително и чрез предоставяне на алтернативен избор за професионално развитие на семейства, в които има лице с трайно увреждане, намаляване на риска от зависимост от институционален тип грижи на хора, нуждаещи се от помощ за обслужване”.

Следвана от глупостта…

Ако се съди по подредбата на целите, то едва ли за едната децентрализация си заслужава да се похарчат 35 млн. лева. Втората цел, а именно „подкрепа за социално включване” не е защитена с допустими дейности поради необходимостта да съответстват на методиката за предоставяне на социалната услуга в общността „Личен асистент”, която доказано не съдейства за социално включване, иначе за какво се оповестява тази процедура. Може би, за да се ограничат желаещите в щенията си – Алтернативи-те допускат до 160 часа месечно на човек без възможност за „спестяване” на часове, та когато роднините заминат на почивка, човек да има повече „личен бюджет” за асистент. То не, че ще има от какво да се спестява – при пълна телесна зависимост от някого за да се премести човек от леглото си в инвалидната количка, да се измие и облече, да закуси и да отиде на работа (както би сторил един социално включен гражданин), да изпълнява служебните си задължения с помощта на асистент и да се погрижи за дома си, ще има на разположение най-много по 5 часа и 33 в период на ден и нощ! 
Банката с лични асистенти е добро начинание, но едва ли ще се съберат много кандидати при заплащане по 2 лева на час бруто! – със сигурност не и в големите градове на страната, където съществуващите асистентски услуги се оказаха най-нефелни. 
Европейската практика е доказала, че един от важните елементи за социално включване на хората с увреждания е тяхното обучение за водене на независим живот и управление на ресурса, който получават за подкрепа, включително и затова как да обучат асистентите си – като едни добри мениджъри. Този съществен елемент липсва в обявената процедура  и е заменен с „обучение на асистентите”, което вероятно ще се осъществява от доставчиците. Това е класическата схема за институционално обслужване в дома, т.е. институционално идентифицираният доставчик не приема клиента в своята база, а изпраща служителите си по домовете.

… и увенчана с нереалистични очаквания,

че 35-те милиона лева ще помогнат на минимум 9 хиляди човека в 180 общини да станат социално включени. Без заделяне на средства за управление на проекта, създаване на база от асистенти и тяхното обучение, оценка на потребностите и сключване на договори, се падат по 243 лв. средно на човек – защото толкова се получава, когато разделим 35-те милиона на 16 месеца (колкото се очаква да е продължителността на проектите) и резултатът разделим на 9000 ползвателя. При 2 лв. часова ставка това означава по 121 часа средно на месец.
Още по-впечатляващо е очакването, че 100 човека от близките на хора с увреждания ще започнат работа вследствие на осигурената грижа в семейна среда. Това КПД на програмата вероятно е разчуствало брюкселските чиновници и те не са догледали останалите безсмислици на програмата.
Дълго се чудих защо един виден доставчик на социални услуги – неприлично забогатял и доста арогантен човек, но с много влияние във властта – доволно потриваше ръце и успокояваше група хора с увреждания, които обясняваха колко зле работи софийската наредба за „Асистент за независим живот”, която на фона на Алтернативи-те на АСП е просто отличник: „Търпение, скоро ще излязат стандартите за социални услуги и хората ще идват при нас с правото си.” Той явно не беше наясно, че и сега хората отиват с правото си при него, но му беше несгодно да каже, че вече ще идват с „парите си”, защото „личният бюджет за личен асистент” няма да се състои – максимумът от 200 лв. е по-скоро залъгалка, отколкото пълноценен ресурс за социално включване. Подобна ария изпълняваше и високопоставен политик в социалното министерство – „Работим по личния бюджет, парите да следват човека…”.
Ето това е академичен пример за прословутата „липса на капацитет” – политически и административен! Липсват знания, умения и компетентности за провеждане на конкретни политики, които да постигат резултат срещу вложени пари. Специално асистентските услуги са добре развити в другите европейски страни – достатъчно е експертите на МТСП и АСП да прочетат няколко стратегии и програми  на други правителства, за да разберат как се прави качествена асистентска услуга. Но и за това се изискват определени умения, а преди да са овладени, държавата ще похарчи 35 млн. лв. от нашите данъци и тези на останалите европейци, за да поддържа бутафорията на онова, което чиновникът повтаря без да разбира, а именно „социалното включване”.  

Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари.
Моля регистрирайте се или влезте в сайта..