Българската бутафория на социалното включване в Европейската година за борба с бедността и социалната изолация
Дори в Европейската година за борба с бедността и социалното изключване политиките на българската държава стимулират потисничеството и изолацията на хората с увреждания, т.е. точно това, което генерира системна бедност и безизходица.
Освен в българските закони, доказателства се намират и в оперативната програма за развитие на човешките ресурси, финансирана със средства от Европейския социален фонд. До момента няма нито един финансиран проект за овластяване и социално включване на хора с увреждания. Нещо повече, кандидатите с подобни проекти получават откази поради „несъответствие с целите на програмата”!?! За сметка на това тече обилно финансиране по всякакви възможни линии – национален бюджет и европейски фондове - към институционални форми за грижа, каквито са различните центрове, защитени жилища и прочее. Същевременно няма нито лев или евроцент за лична помощ – един безспорен и утвърден механизъм за овластяване и социално включване на хората с увреждания в живота на избраните от тях общности. Поредната процедура за 35 млн. лв. ще финансира „индивидуален бюджет за личен асистент” – това със сигурност ще бъде забележителният принос на България към теорията и практиката на социалните дейности. В подлиние на правителствения документ обаче се казва, че подкрепата ще се изразява в до 160 часа месечно, платими по 2 български лева на час. Едва ли ще се намери средно образован човек, който да не разбере, че това е поредната социална помощ за семейства, в които има човек с увреждане – не повече от 300 лв. чисти, за които ще се разписва роднина, ако изобщо се иска някъде подпис. А какво прави човек с пълна телесна зависимост, който живее самостоятелно? За такива хора няма никакъв шанс да организират нужната им подкрепа чрез наемане на асистенти. Те са обречени да чакат социалния асистент на доставчика Х или У, който си гледа нервно часовника и бърза да си тръгне с края на работното време. Събота и неделя са дни за отмор, празниците са като свещена крава… Тяхното бъдеще е в дом за възрастни хора с увреждания, където се събират трагедиите на стотина души, а социалните работници ги карат „да мислят позитивно”.
Българската държава продължава да лъже нас, българите, но и европейците, наричайки всякакви форми на грижа „услуги в общността” – личен и социален асистент, домашен помощник, дневен център... Мнозина имат нужда от грижа, но има и такива, които се нуждаят от лична помощ, могат да я управляват, да вземат решения и да носят отговорност за похарчените публични пари. На тях не се дава никакъв шанс дори и в Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Добави в любими (373) | Цитирай статията на твоя сайт | Видяна от: 3907
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари. Моля регистрирайте се или влезте в сайта.. |