И тази година се случи софийското издание на Похода на свободата – 2010.г. Паметната дата беше 21 октомври 2010 г. – паметна заради значително повечето хора, които не се уплашиха от ситния, но досаден, дъжд и смело заявиха твърдата си решимост да търсят отговорност от българските депутати за липсата на лична помощ у нас, регламентирана със закон. Над 100 човека с увреждания от Бургас, Видин, Казанлък, Нови пазар, Симеоновград, София, Стара Загора и вероятно от много други места, дойдоха пред сградата на Министерски съвет, за да „уважат” премиера Борисов, поканен да се включи в похода до сградата на Парламента. Премиерът не уважи нашето множество – вероятно не бяхме достатъчно внушителни като количество или лозунгът „Закон за лична помощ приемете и свободата ни дарете!” не му звучеше убедително… По-скоро звучеше за него енигматично…

В дъжда жълтите павета по столичния Цар Освободител са хлъзгави… Какво от това – изминахме ги с конвой от добронамерени полицаи, готови да помогнат на всеки закъсал. Нямаше жертви, нямаше и размирици. Неколцина шофьори изразиха недоволство от спряното движение, но запазиха благоприличие и дори ни пожелаваха успех – не знаеха точно на какво, но за тях не беше и толкова важно това; разбираха, че щом трудно подвижни хора са тръгнали на това изпитание, то има защо…

Стигнахме до Парламента и зачакахме среща с депутатите… Любезни покани бяха получили всички председатели на парламентарни групи, както и по-широк кръг членове на комисията по труда и социалната политика. Парламентарната група на „Коалиция за България” посрещна трима представители на Похода в покоите си, „Синята коалиция”, „Атака” и ДПС не демонстрираха никаква загриженост, а Светлана Ангелова от ГЕРБ – заместник председател на комисията по труда и социалната политика – и още две нейни колежки поеха риска да се срещнат лице в лице с недоволните граждани с увреждания. Повечето от нас останаха с впечатлението, че си говорим на различни езици с депутатите, макар всички да ползвахме един, и то литературен български език. „От октомври по програма „Алтернативи” ще имате лична помощ”, оповести г-жа Ангелова, видимо затруднена да си спомни името на програмата и съвсем забравила, че по нея човек с увреждане може да ползва не повече от 160 асистентски часа месечно, платими по 2 лв.

Разделихме се с уговорката, че Центъра ще внесе официално предложението за проектозакон за лична помощ в деловодството на МТСП, а министър Тотю Младенов ще издаде заповед за създаване на работна група, която да обсъжда, да поправя, да се пазари за всеки отделен текст в него. Предвид „широкото участие” от страна на национално представителните организации на и за хора с увреждания – които до момента не само, че не изразяват подкрепа за такъв закон, но и се противопоставят на приемането му – трудно може да се предвиди кога МТСП ще внесе в Министерски съвет законопроект за лична помощ. Условностите продължават – ако той попадне в дневния ред на Кабинета и бъде одобрен от него, едва тогава може да бъде внесен и в Народното събрание. Там процедурата е още по-дълга – разпределение по комисии, първо обсъждане по комисии, първо четене в пленарна зала, връщане по комисии, четене текст по текст, второ четене в пленарна зала… Неясните шансове за успех вещаят лична помощ към края на 2012 – най-рано! И то ако бъдат заложени пари за това в бюджета на държавата. Дотогава – всеки ще оцелява както може. 

Честито на оцелелите!  

Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари.
Моля регистрирайте се или влезте в сайта..